Поредната вечер, в която ти беше тук.
Поредната нощ далеч един от друг.
Мечта полусбъдната, недокосната, прашна.

Всички песни вече са на други посветени,
За други и света предадох и самата мене,
Безрезервно чувствата си им раздавах,

"Всичко, което съм... дължа на теб."
И да се върнем, ще е някак различно,
зная, но все още не гледам напред...

Бил си тук, тъкмо си тръгнал
усещам присъствието.
Няма друг, гръб обърнал

Толкова близо... Как само мечтаех..
Толкова пусто... А само да знаех...
Така се надявах... Вярвах във нас...